Постъп български

Горски пътник

(със съкращения!)

ПОВЕСТВИТЕЛЕН СПЕВ

Ум царува, ум робува.

ПРЕДГОВОР БЪЛГАРСКОМУ НАРОДУ!

Храбри в старост ти, народе,

тяжко носиш днес иго!

Свобода т' изчезн' отиде,

турско те налегна зло.

Царски с' изгуби престоли!

Слава твоя потъмня!

Турчин сяйност т' оголи,

небо твое помрачня!

Светло слънце теб' е мрак,

в бедности покрит мъгла,

в поле ти извена злак!

Черна гони те Веда!

Пъклен враг всезлодей

горко теб' озлоблил,

грък духовник чародей

с татул те напоил!

Скверни хулници владици

книжнина т' изгорили!

Гнуснии фенерски гьрци

в' недра ти с' угнездили!

Пият твоя кръв немилно

усойки змии зли!

Лъжат в' бож' име безстидно

терски четници софти!

Да затрият цял народ

фенерлии лукави,

проклет и безчестен род

ищат гърци злобливи!

Чада в странств' ако седят

от предателств' изгнана!

Майце венец плетат

от цветя всезелена!

Прийми, любезни роде,

първий трудец сей,

знак любовен нека бъде,

сърца ревност кто грей!

За народно общо благо

много е претърпяло!

Всяко мирско мило драго

радостно прежаляло!

На вся моя недостатки

добросклонен ми бъди!

С' речи искрени и милки

дело мое осъди!

Друга аз не ща награда!

Твоя само успехи!

Вечна моя са наслада

дни весели и тихи!

Време иде, време бежи,

векове са крилати!

Полза има кой можи

с разум да се захвати!

С чистая любов народна,

с постоянство, с решенье,

мъжка душа благородна

всяко махв' угнетенье!!!

Мъдрост с храброст задружно,

два качества велика,

всяко дело мъчно, важно

лесно вършат от века!

Человеци кто с' успели

с вежество и юнашство

дела да са управляли,

слава имат в потомство!

Мъдреци са храми двигли

с чест божествена стари.

Торка бога са славили

вси народи ратари!

Вечно са непобедена

мъдрост с храброст в едино

дружество съединена!

Слави се то предивно!

Благое не губи време,

правда твоя си ищи!

Друго да не доде бреме

и надежд' осуети!

В Новий сад, 30 мая 1857 Съчинител

Постъп български

Братя, мили българи,

време веке дойде,

поприще ни с' отвори,

Север повод ни даде,

Честний кръст ни води.

Четверовечно турск' иго

юначки да съкрушим,

отечество мило, предраго

храборно да с' освободим.

Род наш да се възроди.

Зелени златни пряпорци

да въздигнем високо,

в Марсово пол' юнаци,

да внидем бързо, жарко.

Купно напред да вървиме.

Народна наша хоругва

лъва, отдавно заспала,

да събудим в дъбрава,

да добийме похвала.

С слава да го венчайме.

Природа ни подарила

с естествена храброст,

наука ни говорила

да я съдружим с мъдрост.

Сег' е време драгоценно!

Сътворила в наша земля

крепки, високи планини,

да направим с добра воля

крепости там непристъпни.

На това място безценно!

Мъчители, кръвопийци

да отгоним далеч,

свирепи варвари турци

с остър пламен меч.

Свобода ищим прадедска.

Гъсти гори да бъдат

силно нам прибежище,

турски глави да падат,

трупове нихн' игралище.

Да оттласнем сил' отоманска!

Кръв неповинна праведно

праотцем ми нашим

д' отмъстим пристойно,

предели да с' отемним,

да бъде нам радост.

Миру же да покажим

яко бил' есми народ,

делом да потвердим

потомци на славен род.

Да с' изрине турска власт.

I-го февр. 1855 в Букурещ